Преминах отдавна христовата възраст.Какво ли постигнах?-Не зная.Пропуснах си шанса и аз да възкръсна.Оставам си земен докрая.Сезоните идват и пак си отиват.Камъкът само е вечен.Прегръщат скалите оттатък реката  коварно деня ми обречен.  От камъка бял ще издигна стената-зидът на следата ми земна,синът ми след мен  ще я зида нататък  и няма да бъде последна.  Повярвах докрай във човешката мъдрост,повярвах и в камъка бял: щом син си отгледал и зид  съградил,не си на земята напразно живял.