Намразих жестоко юздата     с която измъчваха коня ми,и тайно  поглеждах вратата-    дано я забравят отворена.Намразих оградата яка,която захапваше пътя,Опитвах вратата със  лакът,затворена  винаги плътно.Очите ми в нощите светеха,под сънното  лунно лъчене.Синхронно пропукваше дрехата с юздата на коня под мене.И тъй до оная  привечер,в която първични  и голи ,от залез далечен привлечени,извихме тела над тополите. Ограда и купчинка дрешки  със спомена мръзнеха долу.Отгоре със сила звучеше  дует непознат или соло.               БОЖАНА  ДРАГНЕВА