И когато си се люшнал със страшна сила   и като махало на времето си се залюлял    , разпната България високо се е извисила  над Балкана тъмен и над Дунава бял              и какво от това ,че пияният феслия  в позорното гробище ще те погребе...                                 Ти ще бъдеш пренесен, преселен и ние ще те намерим.И ще ни станеш небе.                    И изгревът ще бъде вече неминуем.И невъзможен ще бъде анадолският мрак.               Само е трябвало святото слово да чуем, за да се събудим и да станем на крак.                 Затова  ветрищата буково листе ронят,вият над Къкрина и нощем боазът бучи.                   И  пътищата и до днес тичат да те догонят,и небето над тях е със сини очи.   Н.Вълчев